На път сме от Италия към Швейцария и пейзажът става все по – планински, а пътят – с все повече тунели. Гледките са повече от красиви, а езерата имат невероятен синьо-тюркоазен цвят. Набелязали сме няколко места за посещение,но основното е селцето Lauterbrunnen и фантастичните му водопади и Harder Kulm – място с уникална панорамна гледка към долината, Interlaken и Алпите.
За нощувки искахме нещо по-автентично – традиционна алпийска къща, което се оказа трудно постижимо, защото повечето такива предлагат стаи с обща баня и тоалетна, а тези със самостоятелни са или прекалено скъпи или заети. В крайна сметка намерихме хотел, отговарящ на изискването – намира се в Saxetten и беше единствения в селцето. Гледката от стаите е супер,домакините бяха много мили, макар и да не говореха особено английски. Към хотела има ресторант, в който си готвеха самите те – на закуска сервираха домашни сирена и конфитюри, а пък за обяд и вечеря имаше голям избор от традиционни специалитети. Ние не пропуснахме да опитаме традиционното ястие рьощи – приготвя се от картофи и може да бъде гарнирано с какво ли не – бекон, яйца, зеленчуци… доста е тежичко за моя вкус.
Благодарение на домакините имахме късмета да наблюдаваме с бинокъл на хълма срещу хотела много красива сърна с малките й.
Най-напред се отправяме към Lauterbrunnen и неговите величествени водопади. Толкова много снимки съм изгледала на местността, че вече имам чувството, че съм била там. И наистина на живо е още по-хубаво, отколкото на снимки. Стигаме до най-известния водопад, който е и най-близо до селцето. Името му е Staubbach, а по сравнително стръмна алея можете да се качите до водопада и да минете зад него – доста разхлаждащо изживяване. В подножието на водопада има равен път, по който се излиза извън селото и е приятен за разходка – по него можете да видите още два водопада.
Следващия ден започва с дъждовно и сравнително студено за средата на лятото време. Какво да се прави – планина…. Най-напред ще се качим до Harder kulm – място с панорамна площадка и ресторант, който се намира в изключително красива сграда, кацнала на върха. До там се стига единствено с фуникуляр – нещо между лифт и влакче… а отправната точка е град Interlaken. Билетът за възрастен в двете посоки струва 39 евро за около 15 мин возене в посока, но в повечето хотели и къщи за гости ти дават една карта за намаление, която важи и за тези билети и още други атракции.
Разбира се да не сте си помислили, че дъждът е спрял… продължава да си вали, но ние не се отказваме и стигаме върха. Гледката е спираща дъха, а представям си как е в ясен ден…. просто думите не са достатъчни. Имахме точно около десетина минути да й се насладим и след това гъсти бели облаци и мъгла закриха всичко. Е, поне ще хапнем в ресторанта – порциите са големи и вкусни, няма да сгрешите ако седнете там.
Искам да отбележа, че през цялото време обяснявах как искам да гледам фолклорно шоу с алпийски рогове и хора в традиционни носии. Превъртях интернета в търсене къде би могло да се гледа такова нещо, но така и не намерих. Накрая се оказа, че точно в ресторанта в Harder Kulm всяка вечер се провежда точно такова шоу. Да, обаче ние бяхме там на обяд и понеже валеше, нямаше как да се разхождаме по планинските пътеки да уплътним времето до вечерта, а да стоим 4-5 часа в ресторанта също не беше вариант. Признавам си, разочаровах се доста, но кой знае може следващата година да се върнем пак.
Обратно в Interlaken – в подножието на фуникуляра има мини зоопарк където може да видите мармоти и ибекси – местните представители на фауната. Много би ми се искало да ги видя в естествената им среда някой път (когато не вали цял ден и има възможност за планински преход).
След като се разходихме под дъжда из Interlaken и напълнихме багажника с шоколади, се отправихме към Iseltwald – спокойно местенце без много туристи, подходящо за разходка по брега на езерото Brienz (Interlaken, както може би се подразбира от името му е град между двете езера Brienz и Thun, но там няма как да се разходиш по бреговете или поне ние не намерихме такова място).
Това, което не успяхме да направим, а аз мноооого желаех, е да отидем с влак до Jungfraujoch – равнина на 3454 м, в подножието на връх Jungfrau 4158м. Влакът стига до поземна гара в ледниците и можеш да се разходиш из равнината с гледка към върха. Цената на билетите е космическа (около 400 евро за двама), но със сигурност някой ден ще си подаря това изживяване!
В Швейцария, както и в Хърварска, се оказа, че не навсякъде можеш да платиш с карта, а автоматите за обмяна на пари на банките не са особено изгодни. Предвидете си франкове!
По пътя към Франция ще спрем за еднодневна разходка в Женева. Обикаляме задължителните туристически места – стария град, централната част с магазини и заведения (нищо впечатляващо досега) и разбира се няма как да се пропусне – разходката около Женевското езеро. Пренаселено е (недостатъците на големите градове), хора в костюми ядат обяд от картонени кутии около езерото, всички се снимат…. ние също правим задължителните кадри пред езерото и фонтана, харчим последните останали франкове (за шоколад разбира се) и потегляме към Франция.
Във Франция ще обикаляме из Прованса за трети път, но съм сигурна, че има още много какво да се види. Отправната ни точка е малко кокетно провансалско селце – Sainte-Cécile-les-Vignes. Там живее семейството на Камен и ще им гостуваме за няколко дни. Френският Прованс е моята любима дестинация – обожавам мириса на прясно изпечени кроасани, който се носи от пекарните,пътищата с тунели от чинари, лавандулата, замъците, винарните, цикадите…. Всичко!
Приоритетната дестинация този път ще са лавандуловите поля във Valensole – място, което одавна искам да посетя, но все не става, за сметка на някоя друга по-примамлива алтернатива.
Пътят ни до там е около два часа, но аз съм затаила дъх, най-накрая ще съм там – сред приказните лилави полета. Обожавам лавандула!!! Бонус – супер инстаграмъбъл е!
Пристигаме и е райско! Припкам между редовете с лавандула като малко дете на Коледа. Има много туристи, но без проблем можеш да намериш поле без хора, подходящо за фотосесия. Имало и много пчели, но честно казано от въодушевление изобщо не съм ги забелязала.
След още час сме в Aix-en-Provence. Първоначално не го харесах, стори ми се мръсно и неподредено, но попаднеш ли един път в стария град, забравяш всичко и си влюбен завинаги в мястото. Типичните сгради с прозорци с кепенци и огромни масивни врати, тесни улички, кокетни сладкарнички и разбира се чинари. Но най-готиното в целия град е библиотеката – футуристична сграда с огромна конструкция във формата на книги на входа. Бях я видяла преди много години на снимките на една от любимите ми блогърки Alix (The Cherryblossom girl) и от тогава съм влюбена в сградата.
Ще посетим за втори път Château de Grignan – миналата година лавандуловото поле пред замъка беше вече обрано, затова се връщам за втори дубъл. По пътя към замъка също има няколко добри полета, които си заслужават спирането за снимка. Замъкът е впечатляващ и отвън и отвътре. Точно в този ден се провежда фестивал на Кореспонденцията. Всички посетители на замъка имат възможността да напишат писмо с перо и мастило както едно време и да го изпратят от името на замъка до желана от тях дестинация. Родителите ми получиха моето вместо картичка и бяха изненадани доста.
Целият град Grignan беше в празнично настроение по случай фестивала – имаше концерти, открити пазари и куп други забавления. Много е готино как дори и в малките села там кипи живот – хората се веселят заедно и водят социален живот без да им пречи фактът,че са на село… винаги са пълни заведенията и дори си правят резервации! Отделям подобаващо внимание на един огромен лавандулов сладолед и след това сме на шопинг за вина и сладка от местните производители.
Ресторантите в малките градчета са наистина добри – винаги ям до пръсване, а любимият ми десерт е нещо като цедено кисело мляко с кайсии и розмарин. За вината дори няма нужда да казвам, че са изключителни. Всички изби предлагат дегустации, а ние се връщаме с пълен багажник с вина, деликатеси, сирена (да, преди да сте попитали – носим си хладилна чанта). Предимствата на пътуването с кола…..
Сирената издържат по пътя обратно към Италия. Избрали сме Триест за последна спирка от пътешествието. Триест се оказва доста хълмист град и мястото където ще нощуваме е в централната част, но на висок хълм и ни предстои катерене. Запазили сме реновирана старинна къща и сигурно сме едни от първите й гости – ухае на ново. Мястото е приятно, с гледка към града и морето от терасата, закуската е по желание – казваш какво и в колко часа го искаш.
Търкаляме се по хълма надолу и стигаме равната част до морето – градът е красив, има голям площад обграден от внушителни старинни сгради – Piazza Unità d’Italia.
Правим лежерна вечерна разходка и вечеря в един от многото ресторанти, който за съжаление не ми е по вкуса, но всички добри места в града са препълнени и резервирани( на следващия ден ще сме по – подготвени). Ресторантът се казва Trattoria Caprese – храната е вкусна, но самото място е доста туристическо, липсва италианският чар, знаете какво имам предвид.
Следващият ден е дъждовен, но това не пречи на плановете – целта е castello di Miramare – замък на брега на морето на около 8 км. извън града. Ако сте с кола, подминете първата отбивка за замъка, и влезте от следващата (на табелата пише Grignano mare) – там има безплатни паркинги и още един вход за замъка, понеже главния паркинг е претъпкан, а другия е платен. Замъкът е доста впечатляващ – красиви градини, гледка към морето и запазен интериор с интересна история на обитателите му. Той беше и причината да изберем да посетим Триест. За щастие дъждът спря точно навреме, за да се насладим на градините на спокойствие.
Следобедната разходка в Триест е отново дъждовна, но с джелато и чадър в ръка обикаляме смело. Този път сме по-подготвени с избора на ресторант за вечеря – набелязах го от предния ден и още в 18.30 сме там – няма как да няма места. Поръчваме питиета, защото преди 19ч. не започват да приготвят вечеря, но няма проблем – слънцето е изгряло, а и имаме нужда от дълга почивка преди пътя обратно до къщата на баира. Храната пристига и е чудесна. Името на ресторанта беше Gusto, мисля, намира се на брега на Canal Grande, на голям просторен площад.
Последният ден преминава в опаковане на багаж и път от Италия до България с грандиозни задръствания на Сръбско-Хърватската и Сръбско-Българската граница, но си така зареден с положителни емоции,че не ти пука особено. Толкова много места и преживявания само за две седмици, имам чувството, че ме е нямало няколко месеца…. приспособяването към ежедневието не е лесна работа след такова пътешествие.
И не забравяйте, че ако пътувате с кола за Швейцария и Словения е необходимо да имате винетки, които можете да купите от пунктове на границите или от бензиностанции в съответната държава.
